Има опасност да изгубим не само пари, но и надеждата за оживление на малкия бизнес в селските райони
Какво всъщност представлява един МИГ, една местна инициативна група?
Местна инициативна група по правило е неправителствена организация, в която си партнират стопанският сектор, публичният сектор и бизнесът. В Общото събрание влиза много широк спектър от заинтересовани страни – земеделци, занаятчии, публична администрация, читалища, НПО. Като идеята е всъщност нито една от тези три групи да няма превес над останалите. Така че решенията се взимат консолидирано.
Всеки МИГ има определен бюджет и сам решава как и на кого да го разпредели, както и в какъв размер.
Как се формира този бюджет?
Ами той се формира по сложен и селективен начин. Всеки МИГ прави в началото на програмния период един много голям анализ на територията, който включва социални услуги, бизнес климат и така нататък. И този анализ всъщност води до изграждането на една стратегия за местно развитие, в която стратегия са разписани всичките мерки, които МИГ-ът е решил да прилага на територията си.
А колко проекта да има и в какъв размер да бъдат финансирани?
Нека да кажем: МИГ-ът засяга само селските райони. Дейностите му по презумпция се изпълняват само на територията на селски район.
Преди време имаше май някакво напрежение около тези къщи за гости.
Е, то си беше огромно напрежението, защото по познат начин в България половината пари се откраднаха, направиха се лични вили уж като къщи за гости. Хайде сега да не казвам половината, но имаше доста такива случаи.
То не бяха мерцедеси, които се писаха, че ще бъдат трактори!
Не, то още по-смешно. Примерно Мерцедес G класа, която струваше 300 000 леваq я бяха писали „подвижна работилница“, която ходи по полетата навътре, пълна с инструменти, и ремонтира комбайни. Този джип, естествено, не е стъпил на полето.
Някои неща стават нетърпими в един момент. В един момент трябва да има мярка, някаква граница. Но да оставим това. По какви канали се финансират МИГ-овете?
Миговете не се ограничават само в селската програма от периода 2013-2020-а. Те са мулти фондови и всъщност разполагат с ресурси и от програма Образование, от Човешки ресурси, от Околна среда и от Конкурентоспособност.
МИГ-овете далеч не бива да се приемат само като бенефициенти по програми.
Един МИГ може ли да бъде двигател за местната общност и извън някакво европейско финансиране?
Може да си има собствени инициативи, може да си кандидатства по проекти примерно, по Трансгранично сътрудничество. Това си е едно НПО, което функционира. Например МИГ-овете имат уникалния шанс да си направят така наречената дизайнерска мярка. Какво ще рече дизайнерска мярка? Това е мярка, която е извън мерките, финансирани от фонд „Земеделие“, примерно. И те може да си измисля такава мярка по техен тертип, с определени бенефициенти, определени дейности и определено финансиране. Масово се прави мярка за читалища, да кажем. Читалищата са другата огромна мрежа, на която никой не обръща внимание. В България има към 3 хиляди читалища, между другото, които си водят собствен живот навсякъде и в тези читалища се купуват носии, купува се техника, оборудване през МИГ-овете. Пак чрез тях се правят традиционни ежегодни фестивали.
Какво е отношението на държавата към всичко това?
Отвратително. Отвратително е отношението от страна на държавата. Не бих казал същото за експертите, защото хората в управляващите органи, си вършат работата. Но на високото ниво – министри, министър-председатели – нямат хабер от тази работа.
Румен Радев дали разбира нещо от тази материя?
Не знам, може да е чувал нещо за МИГ-овете. Но се съмнявам. Аз с Асен Василев имах много показателен случай. Нещата много се забавиха. Ние от Асоциацията вдигнахме шум – парламентарни питания, парламентарни групи – и накрая Асен Василев, който тогава беше министър на финансите, го хваща някакъв журналист на вратата и пита какво става с подхода ЛИДЕР, с МИГ-овете. И Асен Ваясилев вика: това просто са едни обединения земеделски кооперации, които не работят. И си тръгна. Това е нивото.
Какво е мястото на МИГ-овете в европейската рамка?
Досега бяха задължителна част от европейската рамка на една държава и на всеки програмен период. ВОМР трябваше задължително да е вътре. Щеш не щеш, правиш го. Сега, за периода 2028-2033, вече не е така. Всяка държава сама преценява дали този подход да го включва в програмата си или не.
Има ли опасност нашата държава да не го включи?
Естествено. Аз съм сигурен, че има огромна опасност за това нещо? Та в тая връзка да се върна на това, което имах да казвам, че сега „Асоциацията на МИГ в България“, на която съм председател, е подела една инициатива, която събира писма за подкрепа от университети, от други браншови организации, че общо взето в този подход вече много е инвестирано. Милиарди са инвестирани, стотици хиляди хора може би вече са ангажирани там през последните 15 години. Това правят, това работят. И ще е срамота, ако изтървем нещата от неразбиране.
МИГ-овете наистина са една местна общност. Вътре си има местни лидери, всичките активни хора, които участват в тези малки населени места, във всички проекти. Това са така наречените местни лидери. Значи ти на тия хора им изграждаш капацитет, устройват си офис, работят. Дето се вика, поминък им правиш, защото те това работят толкова дълго време. И същевременно от тия хора ти вече все повече и повече може да се възползваш, а не да ги похабиш от безхаберие. Трябва да положим всички усилия подходът ВОМР да остане и в следващия програмен период.
