9 април 2022 г. – Денят, в който Джонсън взриви мира в Киев
Хавиер Вилямор
28 октомври , 2025
Криза на дипломацията: Как посещението на Борис Джонсън в Киев спря мирните преговори през април 2022 г.
Киев, 9 април 2022 г. Украинската столица се събуди сред руини и слухове. След седмици на сражения и дискретно посредничество, дипломатическите кръгове бяха оживени от разговори за възможно прекратяване на огъня под международен надзор. Руската и украинската делегации, с турското посредничество, придвижиха проект на споразумение, съчетаващо неутралитет с международни гаранции за сигурност.
Същия ден Борис Джонсън кацна в Киев. Официално посещението му имаше за цел да изрази британската подкрепа за правителството на Володимир Зеленски. На практика това беше много повече от жест. Вътрешни документи, дипломатически маршрути и последващи свидетелски показания показват, че това пътуване бележи точката, в която дипломацията отстъпва място на стратегията. Това, което все още можеше да бъде решено на масата за преговори, се превърна от този момент нататък във война на изтощение.
Провалът на Истанбулските преговори
Между края на март и началото на април 2022 г. възможността за политическо решение беше реална. Преговорите в Истанбул доведоха до предварителен текст, който включваше:
- Клауза за неутралитет за Украйна, контролирана от международни гаранти като Турция, Германия или дори Обединеното кралство.
- Москва, според източници, близки до преговорите, е готова да обмисли частично изтегляне, ако Киев обещае да не се присъединява към НАТО.
- Проектът предвиждаше и специален статут на Крим и отлагане на въпроса за Донбас.
Това не беше нито капитулация, нито победа, а несъвършена рамка, която можеше да спре ескалацията.
«Имаше място за разбирателство», призна европейски дипломат, участващ в преговорите месеци по-късно. «И двете страни бяха изтощени, а Турция се движеше бързо. Но това, което липсваше, беше политическата воля на Запад».
В този крехък контекст посещението на Джонсън добави натиск. Документи на външното министерство намекват за директивата зад пътуването му: да предотврати всяка преждевременна сделка, която може да се разглежда като отстъпка за Москва. С други думи, да се направи всичко възможно, за да се срине мирната рамка.
Британското послание: «Не преговаряйте, съпротивлявайте се»
Британската мисия пристига с недвусмислен мандат. Джонсън каза на Зеленски, че всяко прекратяване на огъня без пълна победа ще има последствия: незабавно замразяване на западната финансова и военна подкрепа.
Британският премиер твърди, че преговорите в този момент ще се равняват на легитимиране на инвазията. Неговата реплика беше ясна: «Путин трябва да се провали и ще се провали». Украйна, според неговите изчисления, беше малко повече от счупен инструмент срещу Русия.
Позицията на Джонсън не беше импровизирана. Официалните информационни документи от собствения му офис между февруари и април 2022 г., получени от europeanconservative.com, повтарят същата мантра: «Единственият начин да сложим край на тази война е Украйна да спечели – и да спечели възможно най-бързо. Колкото по-скоро Путин се провали, толкова по-добре за Украйна и за целия свят».
Следователно априлското посещение не беше изключение, а началото на дипломатическа кампания, предназначена да заличи всяка следа от преговори от западния дискурс.
Координация на Атлантическия блок
Дипломатически източници са съгласни, че Джонсън не е действал сам. Посланието му отразява консенсуса на Атлантическия блок – Вашингтон, Лондон, Варшава и балтийските държави – които виждат във войната възможност да отслабят Русия структурно. Франция и Германия, макар и по-предпазливи, не оспорват тази линия публично. В Брюксел някои служители го нарекоха «стратегически реализъм»; Други, по-скептични, видяха това като окончателен край на дипломацията.
Тази координация се потвърждава в документи на британското правителство от 21 септември 2022 г., в които Даунинг стрийт подчертава, че «военната помощ на Обединеното кралство за Украйна ще бъде запазена или надвишена през 2023 г.» и че «Путин трябва да се провали». Тонът на тези документи разкрива, че мантрата на Джонсън е била институционализирана като официална политика както за Обединеното кралство, така и за НАТО.
Незабавна реакция в Киев
Реакцията в Киев беше незабавна. В дните след посещението на Джонсън Зеленски затвърди реториката си.
- На 12 април външният министър Дмитро Кулеба заяви, че Украйна няма да подпише «нито един документ, който не води до пълно изтегляне на руските сили».
- На следващия ден Зеленски каза пред парламента, че страната ще се бори «докато всеки сантиметър от нашата територия бъде възстановен».
The tone of Ukraine’s official communications changed. Messages to NATO and internal reports began to reflect a stark dichotomy that persists to this day: total resistance or defeat. Joint statements issued by London and Washington erased any reference to “negotiations” or “dialogue.” In their place appeared the new language of “victory,” “unity,” and “liberation.”
Мотивите на Джонсън и геополитическите последици
Вътрешнополитически и стратегически мотиви
Johnson’s decision cannot be understood without its political and strategic context. In the spring of 2022, his government was facing a dual crisis. The Partygate scandal was eroding his domestic authority, and the United Kingdom was eager to reclaim international prominence after Brexit. Being the first Western leader to visit Kyiv offered Johnson a double opportunity: to reinforce his moral leadership image and to consolidate British influence in Eastern Europe, a region traditionally dominated by Germany.
On the industrial side, London had tangible interests. Companies tied to Britain’s defense sector were already preparing for an expansion of the Ukrainian arms market. In that sense, prolonging the war meant consolidating a new economic and strategic axis: the United States–United Kingdom–Eastern Europe. What leaked documents help clarify is whether this was a planned scenario—or simply an opportunity that quickly became profitable.
Разногласия в Брюксел и краят на дипломацията
In Brussels, the reaction was ambivalent. Officially, EU institutions praised Johnson’s visit as a demonstration of “unity and leadership.” Privately, several diplomats expressed concern. Italy and Hungary warned that a prolonged escalation could jeopardize the continent’s economic stability—as indeed it has. France, then holding the EU Council presidency, tried to maintain an open line with Moscow but was sidelined. Germany, under pressure from its Eastern allies, eventually aligned with the Atlantic stance.
From that April onwards, the conflict entered a new phase. Military logic replaced diplomacy. Political objectives were submerged under an epic narrative that justified endless sacrifice. The flow of weapons increased exponentially, and with it, Europe’s dependency on the United States and the United Kingdom.
Санкциите срещу Москва, предназначени да «задушат агресора», също предизвикаха безпрецедентна енергийна криза в сами я европейски блок. До края на 2022 г. общите разходи за войната надхвърлиха 600 милиарда евро, докато инфлацията се повиши, а стратегическите отрасли в Европа бяха изправени пред затваряне и преместване. Малцина в Брюксел се осмелиха да признаят, че тази промяна – запечатана от посещението на Джонсън – е предефинирала не само хода на войната, но и ролята на Европа в нея.
Потвърждението от НАТО
В светлината на наличните доказателства посещението на британския премиер не беше импровизиран жест, а политическо решение със структурни последици. Посланието, което той донесе в Киев, беше ясно: не преговаряйте, съпротивлявайте се и продължавайте. Тази директива превърна ограничената война в безкраен конфликт, който все още оформя европейската политика и глобалния баланс на силите днес.
Дори след като напусна Даунинг стрийт, НАТО изрично призна ролята на Джонсън в тази стратегическа промяна. В лично писмо от 9 септември 2022 г., видяно от това издание, бившият генерален секретар Йенс Столтенберг благодари на Джонсън за неговото «лидерство в стимулирането на единството и изграждането на подкрепа за Украйна», отбелязвайки, че посещението му в Киев е «поставило условия за безпрецедентната подкрепа, която съюзниците от НАТО са оказали на Украйна».
Писмото, отпечатано на бланка на НАТО и подписано със собствената ръка на Столтенберг, потвърждава, че априлското пътуване не е било просто символично – то е било част от политически замисъл, потвърден и възхваляван от самия атлантически алианс.
Това не беше грешка, а умишлена стратегия: да се пожертва незабавният мир в името на по-широка цел:
- Отслабване на Русия;
- Укрепване на НАТО;
- Потвърждаване на англо-американското влияние върху Европа.
Три години по-късно резултатите са ясни. Украйна устоява, но е опустошена; Русия се адаптира; а Европа понася икономическата и социалната цена на войната, която вече не контролира.
На 9 април 2022 г. Киев очакваше новини за възможно споразумение. Това, което получи, беше мандат за съпротива. Този ден решението не беше военно, а политическо: беше избрана стратегия, която направи войната постоянна, а мира подозрителна дума. Джонсън не е единственият архитект, но посещението му символизира момента, в който преговорите стават неприемливи. Оттогава Европа живее под последиците от този избор – по-зависима, по-разделена и по-малко суверенна.
Хавиер Вилямор е испански журналист и анализатор. Базиран в Брюксел, той отразява въпросите на НАТО и ЕС в europeanconservative.com. Хавиер има над 17 години опит в международната политика, отбраната и сигурността. Той също така работи като консултант, предоставящ стратегически поглед върху глобалните дела и геополитическата динамика.
