Само аз ли виждам пряка, непосредствена връзка между озверяването в обществото, тоталната безнаказаност, жестокост и безхаберие и липсата на общоприета ценностна система и критерии за различаване на добро от зло?
За мен валидната ценностна система се нарича \\\”Религия – православие\\\”. Може да се нарече и \\\”Етика – добродетели\\\” ако човек реши да се прави на интересен, но няма как да се нарече Атеизъм – всеки сам си прецЕня. Последното е извор на тази безнаказаност и зверинност.
До 9 септември 1944 България има \\\”традиционно\\\” общество с базова почтеност, базова набожност, страх от Бога и грижа \\\”какво ще кажат хората\\\”. След 9 септември религията беше обявена за враг, страхът от Бога беше изкоренен, хората бяха омешани и разбъркани и чувството на срам от общността се изгуби. Много хора израснаха социално бързо и рязко – от колибата от клечки до панелния апартамент.
Социализмът се опита да замени традиционната българска ценностна система с нова, идеологическа, формирана от комунистическата пропаганда – на класово съзнание, герои ударници, значкисти, лауреати, другарска самокритика пред партията, правила на чавдарчето…Тя беше фалшива ценностна система и не издържа.
Падането на комунистическия режим и освобождаването на обществото отхвърли плитката комунистическа ценностна система. Но на нейно място не върна старата, традиционна ценностна система от времето на Царство България. Не постави началото и на някаква нова ценностна система. Просто обществото остана без компас и без критерии за срам, за добро и зло… Свободата се разбира като всичко да е позволено. Няма авторитети, няма семейство, няма принудителна сила на обществото чрез държавата, няма местни общности, няма никаква форма на повинност – ангажимент към държавата (била тя военна или друга), няма дори табелки по вратите – не знаеш кой живее до теб, откъде идва и с какво се занимава.
Това няма как да доведе до нищо добро. Няма как да не произведе потомствени зверове.
За да оцелеем, напълно задължително е да имаме обща, споделена ценностна система, която обществото с всичките си механизми – възпитателни и репресивни да налага, да изисква и да санкционира. Тази система няма да бъде изкуствената идеология на някое политическо течение – както не се получи на някогашните комунисти, така днес виждаме, че няма да се получи с радикалните либерали, а отсега се вижда и сигурният провал на национал – популистите. Всеки, който се лакоми, че може да замени естествения рефлективно – религиозен, вековен, поколенчески обществен порядък със своята \\\”модерна\\\” идеология ще се провали. И в това няма нищо лошо, ако не проваля и цялото общество със своите експерименти. И произвежда поколения зверове без ясна идея за добро и зло, за отговорност и дълг.
Трябва да имаме задължение към страната си, по-голямо от плащането на данъци. Трябва да имаме общи, безспорни критерии за добро и зло, които да се възпитават в училище, вкъщи, в църква, от трибуната на Парламента. Трябва да имаме отново нещо от онова, което зачеркнахме и без което мислехме, че можем, но днес е болезнено и страшно видимо, че не можем.
