Европа трябва да се бори да се възстанови от грешката си с Меркосур
Дора Мередит и Джон Кларк
27 януари 2026 г.
Пропуснатият шанс и ударът върху европейското доверие
ЕС рядко получава втори шансове в геополитиката, но миналата седмица Европейският парламент реши да пропусне един такъв. Гласувайки за препращане на дългоочакваното търговско споразумение с блока Меркосур към Съда на ЕС за правно становище – процес, който може да отнеме две години – законодателите нанесоха сериозен удар върху доверието в Европа в момент, когато скоростта и надеждността са по-важни от всякога.
След повече от две десетилетия преговори това споразумение трябваше да сигнализира, че Европа все още може да действа решително в свят на засилваща се геополитическа конкуренция. Както президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви този месец:
«Това е върховният тест за продължаващата значимост на Европа на световната сцена.»
Без да осъзнава това, решението на парламента засилва впечатлението, че блокът не може да доведе нещата до край, дори когато споразумението най-накрая е на финалната права. Това е, по всяка разумна мярка, стратегически автогол. Последствията надхвърлят търговията. Правителствата на Меркосур прекараха години в преговори за това споразумение за свободна търговия добросъвестно, справяйки се с колебанията на Европа, променящите се искания и непоследователните политически сигнали.
Защо партньорите в Южна Америка губят вяра в Европа?
Разбираемо е, че сега те тълкуват препращането към съда като политически ход. За партньорите, които вече търсят алтернативи във все по-оспорваната глобална среда, това засилва съмненията дали на Европа може да се разчита. Междувременно за стария континент истинската вреда се крие в една по-дълбока истина:
«Истинската ѝ сила идва от способността да се сключват такива споразумения и след това да се прилагат сериозно, последователно и в голям мащаб.»
Споразумението между ЕС и Меркосур не е просто още един търговски документ. То беше създадено като рамка за дългосрочно икономическо, политическо и стратегическо партньорство с регион, където влиянието на Европа постепенно намалява. То предлага:
-
Цялостен достъп до пазара на стоки и услуги;
-
По-ясни инвестиционни правила и достъп до критични материали;
-
Структуриран политически диалог;
-
Подход, базиран на сътрудничество за управление на спорове.
Всичко това има за цел да закрепи Европа по-здраво в Южна Америка в момент, когато други играчи, най-вече Китай, се движат по-бързо и с по-малко ограничения.
Как ЕС се опитва да наложи своите ценности чрез влияние?
През годините голяма част от критиките около сделката с Меркосур бяха насочени към устойчивостта. Всъщност, ако в крайна сметка бъде прието, това ще бъде лакмусовият тест дали ЕС може да превърне своите ценности във влияние. Споразумението прави широк набор от преди това доброволни ангажименти юридически обвързващи, включително:
-
Изпълнението на климатичните цели от Париж;
-
Спазването на международните конвенции за трудови права и човешки права;
-
Опазването на биоразнообразието и околната среда.
Това обаче се постига чрез прилагане, основано на диалог, а не чрез автоматично наказание при неспазване – подход, който отразява политическите реалности както в Брюксел, така и в страните от Меркосур. Лостът на Европа върху резултатите от устойчивостта не идва от преструвката, че може да принуди партньорите да се съобразят, а от трайното ангажиране.
Икономическата цена на нерешителността и забавянето
Комисията справедливо подчертава основните цифри: милиарди евро спестявания от мита, разширен достъп до пазара и сигурен достъп до критични минерали. Според скорошно изследване на Европейския център за международна политическа икономия всеки месец на забавяне представлява 3 милиарда евро в пропуснат износ.
Но тези числа имат по-малко значение от това, което лежи под тях. Страните от Меркосур ще получат достъп до най-големия единен пазар в света само ако успеят да изпълнят строгите регулаторни и екологични стандарти. Ако се управлява добре, такъв натиск може да стимулира инвестициите и да модернизира стандартите. Този преход е точно това, което инвестиционният пакет Global Gateway на ЕС на стойност 1,8 милиарда евро трябваше да подкрепи, но забавянето на споразумението спира и този процес.
Какъв е изходът от настоящата институционална дилема?
Решението на парламента не е просто процедурен неуспех – то уврежда най-голямата сила на Европа в момент, когато колебанието носи реална цена. Комисията е законово свободна да прилага споразумението временно, но това е труден избор. Тя трябва да избира между това да влезе в буря от критики за избягване на демократичния контрол или да приеме двугодишно забавяне, което може да отложи ползите за неопределено време, тъй като страните от Меркосур няма да чакат вечно.
Две години са вечност в днешния геополитически климат. Ако Европа позволи този момент да премине без корекция на курса, други няма да чакат. Сделката може да е несъвършена, но политическата незначителност е далеч по-лоша съдба. Европа трябва да бъде много по-смела в комуникацията на тази реалност – пред света и, може би по-спешно, пред собствената си публика.
Дора Мередит е директор на ODI Europe. Джон Кларк е бивш старши търговски преговарящ в Европейската комисия и бивш ръководител на делегацията на ЕС в СТО и ООН. Той е стипендиант в Университета в Маастрихт и Кралското азиатско общество, както и търговски съветник за връзки с обществеността на FIPRA.
