«Келтският съюз» срещу Лондон: три нации, три различни пътя извън Обединеното кралство

Udigest Преди 3 седмици

21 6 minutes read

Лидерите на управляващите националистически партии в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се събират в Кардиф, за да поискат от британското правителство не просто нови правомощия, а предварително признание, че Лондон е длъжен да допусне конституционна промяна, ако мнозинството в някоя от трите нации я пожелае.

На срещата участват първият министър на Уелс и лидер на «Плайд Къмри» Рън ап Йоруърт, първият министър на Шотландия и лидер на Шотландската национална партия Джон Суини и първият министър на Северна Ирландия и заместник-председател на «Шин Фейн» Мишел О’Нийл. Към тях се присъединява и председателят на «Шин Фейн» Мери Лу Макдоналд.

Предвижда се те да подпишат меморандум, призоваващ Уестминстър «да се подготви, да планира и да улесни конституционната промяна в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия». Освен конституционното бъдеще ще бъдат обсъдени икономиката, енергетиката, отношенията с Европа и възможностите за непосредствено сътрудничество между трите нации.

Британският «Гардиън» определя срещата като «повратен момент» и първа по рода си политическа координация между трите националистически движения, след като през май «Плайд Къмри» спечели изборите за уелския Сенед. Така за пръв път партиите, които поставят под съмнение бъдещето на Обединеното кралство в сегашния му вид, оглавяват и трите автономни администрации. «Гардиън»

Среща на партийни лидери, а не междуправителствено споразумение

Съществено уточнение, което част от заглавията пропускат, е, че Суини, ап Йоруърт и О’Нийл се срещат като лидери на своите партии, а не като представители на трите автономни правителства. Следователно меморандумът няма да бъде междуправителствен договор и няма сам по себе си да породи никакви правни последици.

Разграничението е особено важно за Северна Ирландия. Там изпълнителната власт се основава върху задължително споделяне между юнионисти и националисти. Първият министър и заместник първият министър формално заемат равнопоставени длъжности и единият не може еднолично да представлява цялата администрация по толкова фундаментален въпрос.

Именно затова Ълстърската юнионистка партия заяви, че Мишел О’Нийл «няма правомощие да подписва каквото и да било от името на Северна Ирландия или на изпълнителната власт без заместник първия министър». Според юнионистите тя използва престижа на държавната си длъжност, за да прокарва партийната политика на «Шин Фейн». Ълстърска юнионистка партия

Така срещата има голяма символна, но ограничена непосредствена институционална тежест. Тя не променя конституцията, но показва, че националистическите партии вече се опитват да действат не като три отделни регионални движения, а като общ политически фронт срещу централизираната власт на Уестминстър.

Една обща кауза, но три различни конституционни въпроса

Изразът «независимост на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия» е удобен за заглавие, но не е напълно точен. Трите движения имат различни цели и действат при различни правни условия.

Шотландската национална партия и «Плайд Къмри» действително се стремят към създаването на независими шотландска и уелска държава. «Шин Фейн» обаче не настоява Северна Ирландия да стане самостоятелна държава, а да напусне Обединеното кралство и да се присъедини към Република Ирландия. Следователно става дума не за три еднакви проекта за независимост, а за два проекта за държавна самостоятелност и един за национално обединение.

Различна е и законовата процедура.

Споразумението от Разпети петък и Законът за Северна Ирландия от 1998 г. изрично предвиждат възможност за референдум за принадлежността на областта. Британският министър за Северна Ирландия трябва да свика такова допитване, ако прецени, че мнозинство вероятно би подкрепило обединението с Ирландия.

За Шотландия не съществува подобен автоматичен механизъм. Референдумът от 2014 г. беше проведен, след като Лондон временно предостави на шотландския парламент необходимите правомощия. През 2022 г. Върховният съд постанови, че парламентът в Единбург не може самостоятелно да насрочи нов референдум за независимост, защото въпросът засяга самото устройство на Обединеното кралство и е запазен за Уестминстър.

Уелс също не разполага с право едностранно да организира юридически валиден референдум за отделяне. Неговата автономия е по-ограничена от шотландската и северноирландската, включително в областта на полицията и правосъдието.

Точно тук е същината на меморандума от Кардиф: националистическите лидери се опитват да наложат общ политически принцип върху три различни правни режима — когато устойчиво мнозинство пожелае промяна, британското правителство да бъде задължено да осигури демократичен път към нея.

Защо срещата се провежда точно сега

До неотдавна трите националистически движения се намираха в твърде различно положение, за да изградят убедителен общ фронт.

В Шотландия Шотландската национална партия управлява от 2007 г., а въпросът за независимостта разделя обществото почти поравно. На референдума през 2014 г. 55,3% гласуваха за оставане в Обединеното кралство, но Брекзит отново изостри спора, тъй като мнозинството шотландци подкрепиха членството в Европейския съюз.

В Северна Ирландия демографските и политическите промени постепенно отслабиха някогашното безспорно господство на юнионистите. «Шин Фейн» вече заема поста първи министър, макар подялбата на властта да не позволява на партията да определя еднолично конституционната позиция на областта.

Най-голямата промяна е в Уелс. В продължение на повече от столетие лейбъристите бяха водещата политическа сила там, а идеята за независимост оставаше периферна. Победата на «Плайд Къмри» и избирането на Рън ап Йоруърт за първи министър превърнаха уелския национализъм от протестно движение в управляваща сила.

Според данните, цитирани от британските медии, независимостта би получила около 47% в Шотландия, обединението с Република Ирландия — около 36% в Северна Ирландия, а независимостта на Уелс — приблизително 32%. Числата не представляват мандат за незабавно разпадане на кралството, но показват, че конституционният въпрос вече не може да бъде представян само като шотландски проблем.

Лондон между деволюцията и правото на отделяне

Новият британски премиер Анди Бърнам се стреми да се представи като привърженик на децентрализацията. Опитът му като кмет на Голям Манчестър го прави по-възприемчив към идеята, че властта не трябва да бъде съсредоточена в Уестминстър.

Рън ап Йоруърт дори признава, че първите му разговори с Бърнам са били по-конструктивни от отношенията му с предишния премиер Киър Стармър. Уелският лидер обаче предупреждава, че Бърнам може да бъде погълнат от установения в Лондон консенсус, според който разширяването на местното самоуправление е допустимо, но не и предоставянето на правото да се напусне кралството.

Разликата е фундаментална. Деволюцията означава, че Уестминстър доброволно предоставя определени правомощия, като запазва върховния суверенитет. Самоопределението, за което настояват националистите, предполага, че окончателният суверенитет принадлежи на народите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, а не на британския парламент.

Преди дни Бърнам заяви, че нов шотландски референдум би трябвало да се проведе, ако съществува ясно мнозинство за него. Джон Суини незабавно представи думите му като дългоочаквано признание на принципа на самоопределението. Премиерът обаче впоследствие ограничи значението на казаното и подчерта, че разговорите за референдуми отклоняват вниманието от икономиката, обществените услуги и издръжката на живота. «Таймс» представи тази корекция като пряко отхвърляне на искането на Шотландската национална партия за договорен път към втори референдум. «Таймс»

Подобно противоречие възникна и при посещението на Бърнам в Северна Ирландия, когато той обяви референдума за обединение за «изключен от дневния ред». Това предизвика остра реакция сред ирландските националисти, защото британският премиер няма правомощие окончателно да отмени процедура, заложена в Споразумението от Разпети петък.

Как медиите рамкират срещата

Разликите между британските медии са показателни.

Леволибералният «Гардиън» акцентира върху правото на самоопределение и представя форума като «келтска среща на върха» и начало на партньорство между три нации. Подчертава се историческият характер на обстоятелството, че националистически партии едновременно ръководят трите автономни администрации.

«Скай нюз» поставя по-силен акцент върху натиска срещу Бърнам и върху искането Лондон и Дъблин да започнат практическа подготовка за възможна промяна. Медията свързва срещата и с изненадващото изказване на американския президент Доналд Тръмп, че би желал да види обединена Ирландия. «Скай нюз»

Консервативният «Таймс» разглежда инициативата предимно през позицията на британското правителство и трудността националистите да докажат наличието на устойчиво обществено мнозинство. Северноирландските юнионистки среди от своя страна поставят въпроса за легитимността: може ли Мишел О’Нийл да използва титлата първи министър за кауза, която се отхвърля от другата половина на задължително споделената изпълнителна власт?

Тези различни прочити отразяват и същинския спор. За националистите Кардиф е среща на равноправни нации; за юнионистите — координация на три партии, които използват държавните си постове, за да отслабят държавата, чиито институции оглавяват.

Начало на разпадането или демонстрация на политическо единство

Меморандумът няма да даде на трите нации право, което те не притежават, нито ще задължи Лондон да разреши референдуми. Няма и обща времева рамка: Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се намират на различно разстояние от евентуална промяна.

Но документът може да промени политическия език на спора. Досега Лондон можеше да разглежда всяко движение поотделно — шотландското като последица от референдума през 2014 г., северноирландското като част от мирния процес, а уелското като сравнително малка политическа сила. Сега трите партии се опитват да представят общ проблем: Обединеното кралство няма ясно установени правила, по които съставните му нации могат демократично да поискат промяна на своя статут.

Срещата в Кардиф не означава, че кралството е пред непосредствено разпадане. Подкрепата за отделяне не е достигнала убедително мнозинство дори в Шотландия, където е най-силна. Икономическите въпроси — валута, бюджет, дълг, търговия, енергетика и отношения с Европейския съюз — продължават да работят в полза на предпазливостта.

Новото е друго: за първи път националистическите движения в трите автономни части на кралството могат да говорят от позицията на управляващи партии. Техният съюз не създава обща държава, но създава общ политически натиск. Отговорът на Лондон ще покаже дали Обединеното кралство може да се преобразува в по-свободен съюз на нации, или ще продължи да разчита на правото на Уестминстър просто да отказва поставянето на въпроса.