Теб те оскверняват всеки ден,
думите ти грешно изговарят,
пълнят те с чуждици и си в плен
на жаргон, обноски тротоарни,
и те мъчат, сбит във ругатни,
в сквернословия, омраза, подлост –
и къде са твоите бъднини,
наш език,
славянска наша гордост?
Не захвърлен, а измъчен, смлян
във уста, лъжи която бълва
или пък на стълб си прикован,
инквизиран си и си захвърлен
от онези със безроден ген,
нихилисти и безумци твърди,
дето теб изместват всеки ден,
мой език,
родил стотици мъдри
поговорки, басни, писмена,
текстове народни и дълбоки,
дето греят в своя светлина,
и ни сочат верните посоки –
благодарност, воля и любов,
път през битието ни сурово –
трийсет букви, като благослов,
трийсет букви – за възхвално слово.
Виолета Бончева е поет и прозаик от Стара Загора. Нейни разкази и стихове са публикувани в Световна поетична антология, в Мексико, Аржентина, Испания, Гърция и др. Преводач е от испански език и дипломиран преподавател по испански език. Награждавана е многократно в България, Съединените щати и Кралство Испания. Три години пребивава в гр.Монтерей, Мексико по покана на мексиканския преводач Рейнол Перес Васкес и един месец в Лайпциг при писателката Елена Енгелбрехт. Член е на два творчески съюза. Автор е на следните книги: “Мокър етюд”, “Огледало”, “Повикан миг”, “Няма да има сбогуване”, “В пъпа на луната” (двуезична), “История на заболяването”, “Голямото сомбреро”.
Източник: Литературен свят
