Институт Макс Планк за еволюционна антропология
5 август 2026
Неандерталците обикновено са били по-здраво построени от повечето хора, живеещи днес. Костите им показват признаци на големи мускули и имат характерни черти като изразени вежди и сравнително къси корени на зъбите.
Хормонът на растежа помага за оформянето на тялото, като регулира растежа на мускулите и костите. Той се освобождава от хипофизата в основата на мозъка и преминава през кръвния поток. За да действа върху дадена клетка, хормонът трябва да се свърже с рецептор на повърхността ѝ, който след това предава сигнала в клетката.
Международен екип, воден от Хуго Зеберг от Каролинския институт и Филип Канис от Института Макс Планк за еволюционна антропология, установи, че неандерталската версия на този рецептор има две промени, които не присъстват в най-често срещания вариант при съвременните хора.
Неандерталският вариант реагира по-силно на растежния хормон
Изследването показва, че лабораторно отгледани клетки с неандерталски рецептор реагират по-силно на растежния хормон — те са нараснали с до 40 процента повече от клетките с по-често срещания съвременен човешки рецептор. Изследователите свързаха по-голямата част от този по-силен отговор с една от двете специфични за неандерталците промени.
Съвременните хора са наследили тази версия на рецептора чрез кръстосване с неандерталци преди около 47 000 години. Днес тя е особено разпространена в Южна и Източна Азия:
- До 24 процента от хората в някои южноазиатски популации я носят.
- Около 0,5 процента от европейците я носят.
«Най-много ме впечатли, че два много различни вида доказателства разказват една и съща история. Клетките, отглеждани в лабораторията, реагираха по-силно, докато данни от над един милион души показаха признаци на същия ефект в тялото. Рядко се виждат лабораторни и популационни доказателства, които се свързват толкова ясно.»
— Филип Канис, първи автор на изследването и постдокторант в Института Макс Планк за еволюционна антропология
Разликите стават очевидни за първи път след детството
Разликата изглежда се проявява едва след детството. Изследователите анализираха телесни измервания на над 6000 деца и не откриха връзка между неандерталската версия и растежа до единадесетгодишна възраст. Това предполага, че ефектите ѝ могат да станат забележими по-късно, вероятно около пубертета, когато нивата на растежния хормон значително се повишават. Сред възрастните носителите на неандерталската форма имаха средно около 270 грама повече мускулна маса.
«Като човек, който практикува CrossFit, бях много доволна да открия, че генетиката и мускулната маса на неандерталците се съчетават в едно и също изследване. Но дори рецепторът за растежен хормон на неандерталците не може да замени тренировката.»
— Мириам Берейтер, съавтор на изследването
Неандерталската версия също беше свързана с фини разлики в черепа и зъбите. Носителите обикновено имаха малко по-къса задна част на долната челюст и по-къси корени на зъбите. И двете характеристики са по-близки до типичните за неандерталците.
«Интересно е, че една генетична промяна, наследена от неандерталците, все още може да има влияние върху човешкото тяло и днес. Но това е само едно от многото генетични влияния върху растежа и формата на тялото. Тя не може сама по себе си да обясни неандерталския тип тяло и със сигурност не определя цялостния външен вид на човека.»
— Хуго Зеберг, старши автор на изследването
