д-р Лиджи Томас
14 април 2026
Кошмарното разстройство, характеризиращо се с хронични кошмари, може да наруши здравословния сън в детството и юношеството, възпрепятствайки нормалното развитие. Скорошна статия в списание Frontiers in Sleep предлага нов, теоретично обоснован и доказателствено подкрепен модел за неговото лечение.
Кошмарите прекъсват цикъла на съня, намаляват общото му времетраене и увеличават будността преди началото на следващия цикъл. Когато станат постоянни, нормалното дневно функциониране страда и рискът от психични проблеми нараства. В момента се прилагат както образователни, така и когнитивно-поведенчески терапевтични интервенции за подобряване на качеството и продължителността на съня, но тяхната роля при кошмарното разстройство остава слабо изследвана. Кошмарите при възрастни се овладяват сравнително ефективно, докато интервенциите при деца са значително по-малко проучени.
Кошмари срещу други нощни разстройства
Хроничните кошмари могат да нанесат сериозни щети — както на психичното, така и на физическото здраве — нарушавайки не само съня на детето, но нерядко и на членовете на семейството. Въпреки че понякога могат да сигнализират за основно психично заболяване, кошмарите често се третират като вторични симптоми на разстройства като посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). Въпреки това нови данни сочат, че директното справяне с кошмарите може значително да намали симптомите — дори когато те се появяват успоредно с други състояния.
Важно е да се отбележи, че кошмарите се различават от другите нощни нарушения, сред които:
- сънни ужаси;
- нощна тревожност;
- нощни пристъпи на паника;
- дихателни нарушения, свързани със съня.
Точното разграничаване на тези състояния е от решаващо значение, тъй като те имат различни механизми и изискват различни терапевтични подходи.
Кошмарите традиционно се класифицират като посттравматични или идиопатични. При децата обаче тази граница може да бъде по-размита. Все повече данни сочат, че излагането на травма и трудностите при потушаването на страха могат да взаимодействат по един непрекъснат континуум, оформяйки тежестта на кошмарите, както и свързаните симптоми като депресия и ПТСР.
Хипотези за кошмарните цикли
По-ранни теории предполагат, че кошмарите се поддържат от усвоени поведенчески и когнитивни реакции към лош сън — независимо дали са причинени от безсъние или от посттравматични кошмари. Един влиятелен модел, известен като «3P модел», идентифицира предразполагащи, утаяващи и поддържащи фактори, които взаимодействат за поддържане на нарушенията на съня.
Други изследователи предполагат, че кошмарите действат чрез взаимодействащи процеси на обратна връзка, при които тревожността, свързана с кошмарите, и хипервъзбудата взаимно усилват податливостта към тях. Авторите предполагат, че интервенциите могат да бъдат по-ефективни, ако са насочени към централния компонент в тези взаимодействащи процеси.
Заслужава внимание и теорията, че нормалното адаптивно сънуване помага на мозъка да заглуши страхуващите спомени, като ги реактивира в среда без заплаха. При претоварване на афектите — състояние, при което емоционалният стрес на детето надхвърля способността му да регулира емоциите — този процес може да се разпадне. Лошото угасване на страха води до повтарящи се тревожни сънища, които реактивират реакциите на страх и правят детето по-склонно да изпитва кошмари.
Моделът DARC-NESS
Новият модел, наречен DARC-NESS, предполага, че всички кошмари — независимо от произхода им (посттравматичен или идиопатичен) — се поддържат чрез общ набор от взаимодействащи компоненти. Те включват:
- съдържание на сънищата — самото кошмарно преживяване;
- оценки — начинът, по който детето интерпретира преживяното;
- ресурси за регулация — умения за справяне с емоциите и тяхното регулиране;
- условна възбуда — усвоена физиологична активация в отговор на кошмари;
- ефективност спрямо кошмарите — възприеманото от детето усещане за контрол над тях;
- хигиена и модели на съня;
- качество и количество на съня.
Всеки от тези компоненти може да допринася за поддържане на цикъла, но нито един не е универсален. Например смущаващото съдържание на кошмарите понякога напомня на детето за страшен спомен, предизвиквайки силно емоционално разстройство, реакции на страх и чести събуждания. Това може да допринесе за реактивиране на мрежите от страх в следващите нощи.
Важно е, че моделът е нелинеен — децата могат да влизат в тези процеси или да преминават през тях по различни начини.
Как работи моделът
Лечението на кошмари функционира чрез няколко механизма, като най-важният е подобряването на усещането за овладяване на кошмарите. Това е централна характеристика на модела DARC-NESS: ефективността спрямо кошмарите е позиционирана като основен двигател на промяната. Целта е да помогне на засегнатите деца да разберат как се поддържат кошмарните цикли и как да променят модела.
Моделът е проектиран като гъвкав набор от инструменти, позволяващ модулен, персонализиран подход, съобразен с нуждите на всяко дете. Инструментите могат да се въвеждат в различна последователност или комбинация в зависимост от конкретната ситуация и реакцията на детето. Те имат за цел да помогнат на децата да:
- говорят открито за кошмарите си;
- изнесат съдържанието им навън чрез рисуване или писане, прехвърляйки кошмара «от ума на хартия»;
- развият умения за когнитивна и емоционална регулация — като осъзнаят нормалността на кошмарите и преминат от страх към овладяване;
- експериментират с инструменти за саморегулация, без да се обезкуражават от първоначални неуспехи;
- подобрят режима на сън — нерядко първата отправна точка в терапията;
- проследяват моделите на кошмарите чрез дневници на съня, следейки промените и укрепвайки самоефективността си.
В хода на лечението младежите развиват нарастващо чувство за независимост и убеденост, че действията им могат да повлияят на съня и кошмарите им. Моделът насърчава съвместен подход, при който децата и техните специалисти работят заедно, за да идентифицират най-релевантните компоненти за интервенция.
Авторите включват подробен случай от практиката, илюстриращ клиничното приложение на модела. Те съобщават за обещаващи резултати — намаляване на кошмарите и подобрение в психичното здраве в ранните изследвания — и подчертават необходимостта от доброволно участие за постигане на най-добри резултати.
Този модулен подход може да позволи по-персонализирано и ефективно лечение на кошмарното разстройство при деца.
Д-р Лиджи Томас е акушер-гинеколог, завършил Държавния медицински колеж към Университета на Каликут, Керала, през 2001 г. След дипломирането си практикува като консултант по акушерство и гинекология в частна болница, консултирала е стотици пациенти с проблеми, свързани с бременност и безплодие, и е отговаряла за над 2 000 раждания, стремейки се неизменно към нормално, а не оперативно раждане.
