Лъчезар Богданов
Индустрия в червено и структурни предизвикателства
«Индустрия в червено» – това е най-краткото обобщение за случващото се в българската промишленост през 2025 г. Практически всички важни индикатори са с негативна стойност, и по-важно – това не може да бъде обяснено с непредвиден шок или друга причина с кратковременно въздействие. Картината действително е мрачна и разкрива по-скоро дълбоки структурни проблеми.
Износът за първите десет месеца е с по-ниска стойност от същия период на миналата година, но и на 2023 г. и 2022 г., а в реално изражение е практически на нивата от 2021 г. Индексът на индустриалното производство е по-нисък не просто от предходната година, а от средната стойност за 2021 г. При големите спадове в добивната промишленост и енергетиката, малка «утеха» е, че въпреки спада спрямо 2024 г. преработващата промишленост все още се «държи» над равнището от 2021 г. Продължава и намаляването на броя на заетите в индустрията, което отразява както общата демографска тенденция за свиване на работната сила, така и плавното преливане на хора към услугите и публичния сектор.
И така, как изглеждат ключовите предизвикателства и има ли положителен сценарий?
Външната среда и стагнацията в Европа
Независимо от все по-силната роля на вътрешното търсене, движено както от ръста на бюджетните разходи, така и от кредитната експанзия, България остава силно отворена икономика с ключова роля на износа за широк кръг производства. Този двигател, изглежда, забавя сериозно хода си, резултат от натрупването на няколко неблагоприятни тенденции във външната среда.
Съвсем очевидна е липсата на растеж в еврозоната след възстановяването от пандемията. Накратко – големите икономики в Европа стагнират.
Италия и вече Франция са задушени от тежестта на държавния дълг и нуждата от бюджетни рестрикции, а без нужните реформи за дерегулация и стимулиране на инвестициите няма как да се доведе до растеж в частния сектор. Но по-важно е лошото състояние на германската икономика. Изглежда, Германия е в дълбока структурна криза на водещите си индустрии – толкова дълбока, че индексът на промишленото производство е 15% по-нисък от нивото през 2018 г.
Причините са много, но нека откроим две:
-
Едната е следствие от премахването на сравнителното предимство на енергийно-интензивните компании, възползвали се в миналото от преференциални доставки на руски природен газ – но сега енергийният пазар е друг, практически Европа плаща цена, равна на пазарната в САЩ плюс разходите за транспорт. Тази своеобразна «глобализация» на природния газ е дългосрочно позитивно развитие, но за онези, които са получавали специално третиране, това означава край на предимството.
-
Втората е постепенната загуба на конкурентно предимство – технологично и ценово – на ключови отрасли като машиностроене и производство на автомобили.
Накратко, Китай успя да навлезе мощно в нишите на световния пазар, където дълги десетилетия Германия беше лидер. Изместването започна от вътрешния китайски пазар, после от пазарите в САЩ и развиващите се страни, а в последните години това се превръща в реалност и в самата Европа. Разбира се, каквото може да се каже за Германия, е в голяма степен валидно и за други индустриализирани страни като Италия, Франция, Белгия, Чехия, които разчитат на сходен профил производства.
Вътрешни фактори и натискът върху разходите
И така, българските износители ще са изправени пред двойно препятствие – общо свиване на търсенето заради липсата на висок растеж в Европа, плюс структурен шок във водещи досега индустрии като автомобилната. Към това трябва да добавим и друг, по-скоро вътрешен фактор – продължаващото нарастване на разходите за труд.
България е сред рекордьорите в ЕС по ръст на средната заплата в последните няколко години. Този процес вече «уби» най-трудоинтензивните индустрии, като например шивашката, но в последните години все по-отчетливо се отразява и на други по-нископроизводителни дейности на леката промишленост.
Отраслите с потенциал и новите ниши за успех
Има все пак и производства, които се справят добре в тази неблагоприятна ситуация:
-
Спадът в аутомотив сектора през 2025 г. е незначителен, а реалният индекс на производство е с 13% по-висок от нивото през 2021 г.
-
Още по-добре се представят производствата на електрически съоръжения и електроника, както и машиностроенето като цяло.
-
Производството на стоки с инвестиционно предназначение е по-скоро в добра кондиция.
-
Добивът на руди на цветни и благородни метали е в относително добро състояние.
От това следва, че въпреки влошаващата се картина при водещите търговски партньори, редица отрасли, разчитащи по-скоро на капитал и технологии и в по-малка степен на труд, успяват да задържат пазарни позиции.
Геополитическа преориентация и отбранителна индустрия
Още два фактора не трябва да бъдат пренебрегвани:
-
Все по-видимо е изместването на растежа от Запад на Изток. Експортната преориентация към пазари като Полша отваря много възможности. Далновидните компании вече пренасочват търговската си експанзия към тези страни.
-
Голямата промяна ще бъде общото очаквано нарастване на разходите за отбрана в страните в ЕС. Можем да очакваме допълнителни инвестиции от 1 трилион евро за следващите пет години.
Българските производители на военна продукция вече се възползват успешно от войната в Украйна – износът на оръжия и боеприпаси се е утроил за четири години при почти удвояване на физическия обем на доставки.
Динамиката на вътрешния пазар и рисковете от прегряване
И няколко бележки за вътрешния пазар. На макрониво несъмнено потреблението е новият двигател на растежа в българската икономика. Имаме съчетание от фактори, които вероятно и през 2026 г. ще се запазят: ниска безработица, увеличаване на заплати и пенсии, сериозен ръст на бюджетните разходи, експанзия на кредита.
Белезите на «прегряване» обаче стават все по-отчетливи:
-
Поскъпването на недвижимите имоти, подхранвано от растежа на жилищните кредити.
-
Разширяващият се търговски дефицит, движен от нарастването на вноса на стоки.
Увеличаването на вътрешното търсене ще подхранва продължаваща експанзия при нетъргуемите стоки и услуги, но при търгуемите стоки българските производители ще срещат глобалната конкуренция. Където е възможно, повишената покупателна сила и потреблението ще се насочат към внос.
Нужда от трансформация
Всички натрупани предизвикателства сочат към едно – нуждата от трансформация, а тя е възможна само с нови инвестиции, които да насочат ресурси към промяна на целевите пазари, произвежданите продукти и използваните технологии. Затова бизнес климатът, включително политическата предвидимост и ниската данъчна тежест добиват все по-важно значение.
Текстът е от рубриката «Икономиката на България през 2026». По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България.
