Защо възниква дефицитът на витамин К?
Какво представлява витамин К?
Витамин К е един от четирите мастноразтворими витамина и е от основно значение за съсирването на кръвта и здравето на костите. Витамин К може да бъде категоризиран в няколко основни форми (витамери) – филохинон (витамин К1), менахинон (витамин К2) и изкуствено синтезиран витамин К.
Витамин K1 се съдържа предимно в зелени листни зеленчуци, като спанак, брюкселско зеле и броколи. Витамин К2 се среща в животински храни, включително месо, яйца и млечни продукти. Витамин К се абсорбира през илеума (хълбочното черво) и йеюнума (празното черво) на тънките черва. Както всички мастноразтворими витамини, витамин К се абсорбира (усвоява) по време на храносмилането, тъй като за оптимална чревна абсорбция (абсорбция през червата) на витамина е необходимо:
- Наличието на хранителни мазнини – като средство за транспортиране на липофилни молекули;
- Жлъчни киселини за солюбилизация (повишаване на разтворимостта);
- Образуване на мицел – формиране на транспортни зърна, които правят мастноразтворимите вещества транспортируеми във воден разтвор;
- Панкреатични липази (храносмилателни ензими от панкреаса) за разцепване на свързан или естерифициран витамин К
Витамини K1 и K2, като част от смесените мицели, достигат до апикалната (луменалната) мембрана на ентероцитите (епителни клетки на тънките черва). В клетките се случва поглъщане на витамини К1 и К2 като хиломикрони (богати на липиди липопротеини) транспортират липофилните витамини през лимфната система в кръвния поток.
Какви са функциите на витамин К?
Витамин К е от съществено значение за ефективната коагулация (съсирване) на кръвта и играе ключова роля в синтезирането на определени фактори на кръвосъсирването, включени в каскадата на кръвосъсирването. В черния дроб витамин К действа като коензим за γ-глутамил карбоксилаза – ензим, който превръща неактивните форми на фактори II (протромбин), VII, IX и X в техните активни форми чрез карбоксилиране (добавяне на карбоксилна група) на остатъци от глутаминова киселина.
Витамин K също помага за синтеза на протеин C и протеин S. Те са важни за регулирането на каскадата на съсирването (коагулационната каскада), като осигуряват отрицателна обратна връзка под формата на антикоагулация.
Витамин К също допринася за метаболизма на калция. Той е необходим за синтеза на два регулаторни протеина, наречени остеокалцин и матричен Gla-протеин (MGP). Остеокалцинът се произвежда от остеобластите и насърчава костната калцификация, докато MGP инхибира калцификацията на кръвоносните съдове. Смята се, че като осигурява задържане на калций в костите, витамин К предотвратява развитието на остеопороза и сърдечносъдови заболявания.
Какво представлява дефицитът на витамин К?
Дефицитът на витамин К може да се прояви с необичайно образуване на натъртвания (синини) или кървене. Причините включват:
- Малабсорбция – всяко заболяване, което засяга абсорбцията (усвояването на вещества) в тънките черва, като Болест на Крон, улцерозен колит, синдром на късото черво или прекомерна употреба на антибиотици, което води до разрушаване на чревния микробиом;
- Недостатъчен прием на витамин К;
- Дефицит на витамин К при новороденото – комбинацията от незрялост на черния дроб, стерилен чревен микробиом и нискокачествена кърма (поради хранителен дефицит при майката) прави бебетата изложени на по-висок риск от дефицит на витамин К. Това състояние обикновено се проявява на 2-4-ия ден от живота, но може да възникне на възраст до два месеца, често с необясним кръвоизлив
Каква е връзката между витамин К и варфарин?
Варфарин е антикоагулант, който се използва за предотвратяване на риска от тромбоемболизъм при определени пациенти. Варфарин конкурентно инхибира витамин К епоксид редуктаза комплекс 1 (VKORC1) – ензим, който е от съществено значение за активирането на витамин К в тялото. Чрез предотвратяване на активирането на витамин К, зависимите от витамин К фактори на кръвосъсирването (II, VII, IX, X) се инхибират (потискат) и следователно се инхибира и съсирването.
Пациентите, приемащи варфарин, се проследяват редовно чрез кръвен тест, наречен международно нормализирано съотношение (International Normalized Ratio, INR). INR се изчислява въз основа на протромбиновото време на пациента. Ако стойностите на INR бъдат твърде високи при пациент на варфарин и има риск от кървене, витамин К може да бъде даден като реверсивно средство, чийто ефект започва да се проявява след няколко часа.
Източник: Puls.bg