Иван Николов: Гръцката «загриженост» за инфраструктурата на Балканите
Инфраструктурна геополитика: Гръцката стратегия срещу българския Коридор №8
Няма спор, че инфраструктурната свързаност между държавите е необходимост, особено във времена, когато границите стават все по-символични. Това подчерта и българският премиер Росен Желязков в Лондон на срещата в рамките на инициативата «Берлински процес».
За държавите от Европейския съюз това е реалност, която отсега нататък ще разкрива не само предимствата си, но и рецидивите на държавническия егоцентризъм, заседнал дълбоко в съзнанието на някои отговорни фактори в институциите на ЕС. Това съвсем не са повърхностни опасения. Това е реакция на припряната активност на европейския комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзиздикостас. Без да губи време, след като пое тази длъжност, той постепенно започна да подчинява действията си единствено в полза на своята държава, мимикрирайки със загрижеността си за общоевропейския напредък. Той превърна в първостепенен въпроса за скоростното изграждане на трансграничния транспортен коридор «Кюстенджа-Варна-Бургас – Александруполис».
Това може би щеше да се схване като съвсем логична отдаденост, ако не съществуваше целенасочената и последователна политика на съседна Гърция да стопира още по-жизненоважния за България общоевропейски Коридор №8.
Хронология на гръцката стратегия срещу Коридор №8
За да вникнем по-дълбоко в същността на националния егоцентризъм на господин Апостолос Дзиздикостас и да разголим артистичната небрежност на българските институции към коварните капани пред възможностите за изграждането на инфраструктурата между Черно и Адриатическо море, известна с името «Коридор №8», ще се опитам да се подкрепя, за кой ли път, с няколко примера, разкриващи хронологията на тази стратегия.
Първо. В броя си от 13 август 1995 г. атинският вестник «Елефтеротипия» помества статия, засягаща още тогава тази тема. Заглавието е «Дипломатическият път „Дунав-Средиземно море“». В нея четем: «…става въпрос за стратегически ход върху „шахматната дъска“ на Балканите… става въпрос за гръцка инициатива…»
Това беше потвърдено и през юни 2025 г., когато започна удълбочаването на дъното на пристанището в Александруполис. Така там ще могат да акостират по-големи кораби. Замисълът е това от своя страна да помогне на Гърция да преодолее крайната нерентабилност на магистралата от Александруполис до Игуменица, която беше осъществена единствено като контрапункт на «Коридор №8».
Второ. През 1996 г. под личното ръководство на тогавашния премиер Костас Симитис в Атина беше издаден обемист сборник от 500 страници с разработки по темата, озаглавен «Реформата и икономическото сътрудничество в Югоизточна Европа». В глава 12 четем:
«Страни като Албания и България очакват да получат изгоди, възползвайки се от географското си положение… Естествено е на тези очаквания да се противопоставят стремежите на гръцката политика.»
И откровението:
«Приемането на тактиката чрез отклонения да се отвлича вниманието от основния опасен за Гърция проект „Коридор № 8“ става първостепенна задача.»
Трето. Тази стратегия на Гърция беше разобличена от бившия, покойния президент на Р Северна Македония, Борис Трайковски. На форум в Страсбург през юни 2002 г. той заяви:
«За нас Коридор №8 от Бургас през Скопие до Драч, в действителност е номер едно по своето икономическо значение… Стана така, че влиятелни държави, например Гърция, си издействат от европейските фондове финансиране на отклонения и така отпада финансирането на самия коридор. Вероятно страните, които искат да се прикачат към него, се стремят да се изгуби неговата идея…» (в. «Сега», 28 юни 2002 г.)
Извод и апел към българските институции
Ако еврокомисарят по устойчив транспорт и туризъм е заинтересован действително да бъде преодоляно изоставането в инфраструктурната свързаност на Балканите, той би трябвало да насочи вниманието си към затрупания с тонове геополитически цинизъм проект – «Коридор № 8». Както виждаме, това няма да стане, господин Комисарят е подчинен изцяло на стратегията за отклоняване на европейски средства, колкото е възможно повече, за проекти, обслужващи гръцките икономически интереси.
Ето и тест за геополитическата култура, икономическата прозорливост и националното самочувствие на българските държавотворци. Ще продължават ли да се поддават на хитро замаскираните внушения, отклоняващи вниманието им от най-същностната ни цел: осъществяване на КОРИДОР №8?!
В писмо до Г. С. Раковски на 12 февруари 1861 г. Константин Миладинов пише: «Ние знаем историческата гръцка хитрост, со коя толко пъти леляха нас…»
И след около 160 години, в контекста на случващото се, звучи актуално. Нали?
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.
