Днес се навършват 148 години от Старозагорското въстание.
Началото на Старозагорското въстание е дадено на 16-ти септември 1875 г. в най-богатия град на Тракия в османската империя. Събитията, довели до организирането на въстанието, започват още в началото на 1875 г. и изострят „Източния въпрос“ на Балканите. Социалното и политическо напрежение в империята са породени от финансовия фалит на държавата, увеличаването на преките и косвените данъци за поробеното население, въстанието в Босна и Херцеговина.
На 12-ти август 1875 г. Българският революционен комитет в Букурещ с председател Христо Ботев взима решение за незабавно организиране на въстание и в българските земи през септември, за да се използва политическия момент. Страната е разделена на 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен. В дейността му се включват съратниците на Левски Колю Ганчев, братя Жекови, Христо Шиваров – секретар на старозагорския комитет. Присъединяват се и Захари Стоянов, Георги Икономов и Никола Станков“ , разказва историкът Петьо Мирчев от Регионалния исторически музей. Дейността за неговата подготовка изисква организация и подготовка на населението, закупуване на оръжие. Част от старозагорските дейци са против избухването му, защото считат, че времето за подготовка е много кратко. На 7.09. на среща между членовете в старозагорско, като обсъждат ситуацията, Атанас Илиев, Мирчо Атанасов, Георги Бенев и Петър Иванов се обявяват против въстанието.
В същия момент сподвижници на Стамболов го убеждават, че хората са въоръжени и организирани, чакат само сигнал за активни действия. След съгласуване с Търновския революционен комитет е решено въстанието да избухне на 16.09. Планът предвижда 4 чети от селата да нападнат Стара Загора от четирите краища на града и да разгорят пламъка на въстанието сред околните селища. Сигнал за нахлуването в града, трябвало да даде пожара на конака.
Но поради недобра съгласуваност между центъра и селските чети, недоброто въоръжение – турските власти спират на дунавските пристанища голяма част от оръжията, предназначени за въстаниците в старозагорско, малката численост на четниците и ареста на част от организаторите, въстанието е неуспешно.
Колю Ганчев е заловен след провала на въстанието, братя Жекови след героична самоотбрана при с. Елхово, загиват в неравна битка с врага. Старозагорската чета с войводата Георги Икономов и знаменосеца Койчо Георгиев излиза на Чадър могила, но след като недочаква подкрепление от близките села, тръгва да търси спасение към планината. Стефан Стамболов се отделя от четата, разкачва знамето на въстанието от пръта и го спасява при оттеглянето си в Търново и оттам преминава във Влашко. Според някои историци знаметго на Старозагорското въстание, което се състои от три цвята – бял, зелен и червен е пръвообраза на българския национален флаг след Освобождението.
Войводата Руси Кънев от ойбуклийската чета е ранен, заловен и убит. Захари Стоянов успява да се спаси и дълго време се крие като служител в Баронхиршвата железница. Около 600 души са арестувани, срещу тях се води разследване до края на 1875 г. Но 7 от тях са екзекутирани през следващата 1876 г.
Мащабният план на въстанието е предвиждал Георги Бенковски и Стоян Заимов да запалят Цариград, за да предизвикат суматоха и да отвлекат вниманието на правителството. През това време няколко хиляди българи да нахлуят от съседните страни в българско, командвани от Панайот Хитов и българи, офицери на служба в руската армия. „Но краткото време за организация, недостатъчното въоръжение на въстаниците, и залавянето на част от организаторите, водят до неуспеха на Старозагорското въстание. Въпреки това, то е първият сериозен и мащабен опит българите да се заявят като народ, който се бори за свободата и независимостта си“, завърши Петьо Мирчев. То е предпоставка и подготовка за избухналото през следваща 1876 г. Априлско въстание.
Източник: БНР
