Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е не само политически акт, но и мощен културен импулс. Празникът намира отражение в различни сфери на българското изкуство – от живописта и приложната графика, през киното и документалистиката, до монументалните паметници, които оформят визуалната памет на нацията.
Живопис и визуални образи
Съвременният художник Васил Горанов създава платното «Обявяване на Независимостта» – монументална историческа композиция, която често се използва в албуми и изложби, посветени на националната памет. По-ранните поколения познават историческите платна на Димитър Гюдженов, чието творчество утвърждава иконографията на «официалната» българска история и създава визуалния език, в който по-късно се вписва и темата за Независимостта.
Особено ценен е и Манифестът за обявяване на Независимостта, оформен от художника Харалампи Тачев. Оригиналният документ е не просто държавен акт, а и произведение на приложното изкуство – калиграфия и орнаментика, превърнали го в културна реликва, съхранявана и показвана в Националния исторически музей.
Кино и документалистика
Българската документалистика също съхранява паметта за този ден. Филми като «България независима во веки» (БНТ) разказват за събитията във Велико Търново през 1908 г., за дипломатическите усилия и международния отзвук. Видеоматериали и архивни хроники, достъпни онлайн, пресъздават обстановката и силата на акта, обвързвайки исторически факти с емоционалното измерение на националната гордост.
Паметници и градска памет
Велико Търново – градът, където е провъзгласена Независимостта – пази най-ярките паметници. През 1928 г. е издигната Паметник-пирамида на Независимостта, а през годините са поставени и други знаци:
- Паметник «Обявяване на независимостта, 1908 г.»
- Скулптурният лъв при входа на Царевец
- Надписи и павилион «Независимост»
Днес туристическият маршрут «По пътя на независимостта» свързва всички тези места и ги вписва в националното културно наследство.
Литературен контекст
Макар да няма толкова пряко посветени литературни произведения, празникът се вписва в по-широката рамка на патриотичната литература. Не е случайно, че Иван Вазов – «патриархът на българската литература» – умира именно на 22 септември 1921 г., което подсилва символиката на датата. В културната памет често се преплитат неговото дело и идеята за националната независимост.
Символика и памет
Независимостта не е само политически акт, а културен код, който българското изкуство развива и препредава на поколенията. От картините и филмите, през паметниците, до художествено изработения Манифест – всичко това изгражда многопластов разказ за държавността и свободата.
