Отричам се от твърдите неща,
от категоричните истини се отричам.
И това, което ме привлича,
изглежда другояче
всеки път…
Плува сред небесни полутайни,
гъделичка
следващите
облаци…
И дори когато е безкрайно,
има цвят на много цветове…
аромат на много аромати,
а гласът му е небесен ручей –
и звучи със всички гласове…
Защото то е себе си…
И другото…
Всичко, до което се докосваш.
И онова, което не разбираш.
Както любовта е среща.
Но и намиране.
Виолета Христова е родена в Чирпан. Автор на стихосбирките: „Пеш до земетръса“ (1995), „Звездна карта“ (1997), „Да бъде нощ“ (2001), „Другата стая“ (2006), „Сняг от друга зима“ (2008), „Тревата ли?“ (2010), „…каза тя. И слезе от небето“ (2012) и „Една ампула мрак“ (2015). Носител на националните литературни награди „Георги Братанов“ (2006) и „Мара Белчева“ (2008), на първа награда на конкурса „В полите на Витоша“ (2009), втора награда в конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2008) и др. Нейни стихове са преведени на руски, сръбски и френски език. Живее и работи в София.
Източник: LiterNet
